„Задръж малко идеите си, сега нямаме време“ – това чух преди доста години от колега в моята сфера, с когото работихме за първи път.
Вероятно е бил прав – понякога се развихрям, хвърлям много идеи, генерирам всякакви варианти и творя без оглед на време, бюджет, ограничения. Смея да твърдя, че съм креативна в работата си. Затова и мога да пиша по темата от първо лице.
Да започнем с това какво ни спира да сме креативни?
1. В личен план това могат да са усвоените модели – от семейство, училище или предходни работни места. Всеки е чувал нещо от сорта:
• „това се прави така! прави го и ти по този начин“
• „тук не се иска да мислиш“
• „недей много да знаеш“
• „шефът няма да разреши/той е на друго мнение/няма време/няма пари»
• „що си усложняваш живота, карай по старому“
2. В народопсихологически план: ние българите сме оцеляваща нация. Това от една страна е добре, но от друга ограничава новаторството, инициативността, авантюристичността. А без тях трудно има творчество. Имаме си и „чудесни“ поговорки по темата:
• „да би мирно седяло, не би чудо видяло“
• „преклонена главица сабя не я сече“
• „по-добре врабче в ръка, отколкото сокол в гора“
• „много хубаво не е на хубаво“
3. В констелационен план: възможно е в трудните исторически времена наши предци да са се свивали, за да оцелеят; да са потискали всеки творчески импулс, за да не бъдат наказани; да са били прекършени опитите им да направят нещо различно от статуквото. И ние – като добри техни потомци – ги следваме от лоялност. Подсъзнателните механизми тук са например:
• „как аз да създавам нещо ново, когато на дядо ми са му отнели всичко, което е постигнал“
• „как да бъда свободен да творя, когато на прабаба ми са забранили да учи рисуване»
• „как да изразявам себе си, когато майка ми е била принудена да работи нещо не по своята воля“
И не – вината не е в предците ни, нито в тежките времена, в които са живели. Тук даже не може да говорим за вина, а за отговорност. Тя е в нас:
• Отговорността да осветлим тези наши лоялности
• Да осъзнаем, че от любов към предците ние подсъзнателно правим като тях
• Да поемем риска да ги обичаме по друг начин
• Да дръзнем да сме различни от тях
А какво ни прави креативни?
Едва ли има рецепти. Но това, което аз съм открила, че подпомага творчеството, е:
• свободата да се изразяваш, без страх от осъждане
• свързване с онази нерационална, интуитивна част от нас, която често пъти знае отговорите
• разчупване на рамката, поглеждане от нова перспектива
• поемането на риска да изглеждаме глупави, смешни, неразбрани
• смелостта да нарушим правилата и ограниченията
Темата ми е много на сърце. Затова и ще я продължа в следваща публикация, в която ще дам и няколко техники за стимулиране на креативността в професията.
Visited 31 times, 1 visit(s) today