Има тънка, но ключова разлика между „днес не ми е ден“ и „днес е време да създавам както и да се чувствам“. Погледни на настроението като на вълна, която идва и си отива и то често по причини извън нас. Творческият навик е брегът, на който вълните винаги имат къде да се разбият. Чакаме ли „вдъхновението само да дойде“, ние даваме цялата власт на случайността. Ако обаче си създадем малък ритуал за творчество или креативност, започваме да каним вдъхновението вместо да го преследваме.​ Как да си създадеш ритуал, можеш да научиш в курса „Стимулиране на креативност”.

Да си създадеш вдъхновение по заявка не означава да се насилиш да бъдеш гениален по график, а да изградиш рамка, в която то да има шанс да се появи. Това може да е 20 минути всеки ден по едно и също време, едно и също място, да правиш едно и също малко действие. Например да отвориш тетрадката, да нарисуваш първата линия, да изсвириш първите няколко тона, да напишеш три „сутрешни страници“ без обаче да ги оценяваш. Много творци споделят, че настроението често идва след действието, а не преди него. Веднъж започнеш ли, умът и тялото догонват решението ти да твориш.​

Кое в твоя живот води – настроението или навикът? И ако решиш да започнеш с най-малката възможна стъпка още сега, тя по навик ли ще бъде или по твое желание?​

Истината е, че не е нужно да чакаш да си „в правилното“ настроение, за да твориш. Можеш да вземеш това, което вече кипи в теб. Било то радост, тъга, яд, умора, скука, тревожност или друго и да го превърнеш в материал, вместо в пречка. Различните състояния подхранват различни фази на творческия процес. Когато си в по-леко приповдигнато състояние, е идеален момент за импровизация и нови идеи, а когато си с по-ниска енергия, често се появява дълбочина, концентрация и способност да редактираш, да преосмисляш, да се гмурваш по-дълбоко в текста, музиката, образа, проекта.​

Задай си още един въпрос „Какво всъщност чувствам точно сега?“. Дай на това чувство конкретна задача, вместо да го оставиш да управлява деня ти.

Ако е яд, то излей гнева в необработен текст, в груб рисунък, в ритъм на музикален инструмент или чрез тялото си, знаейки, че после ще го шлифоваш. Яда е гориво за творчеството, защото заглушава вътрешния ни критик и позволява на груби, но много автентични идеи да се появят на повърхността. Понеже сме възпитани хора, единственото, което си позволяваме е да задушим гнева. Гневът нерядко е вик, молба, изискване. Позволява ни да видим къде сме били и ни подсказва, а често и натякве, че там не ни е харесало. Гневът ни показва, че не можем да продължим по стария начин, подтиквайки ни към новия. Гневът не е действие, той е покана за действие. Ние можем да я поемем или не.

Ако е тъга, напиши писмо, което никога няма да изпратиш, създай меланхолична мелодия, нарисувай сцена, в която се гледаш отстрани, превръщайки болката в история, а не в застинало състояние. Трудно е да бъдем креативни, когато сме тъжни, но ако „излеем“ онова, което е в нас, то по-късно може да се превърне в красиво произведение, послание, спомен… не го търси сега, остави на времето да го оформи.

Ако е тревожност, вземи лист и направи „карта на тревогата“. В средата напиши какво усещаш в тялото си. Дали е стегнато гърло, свит стомах, нервност в крайниците… А около него малки балончета с мислите, които минават през ума ти. Записвай всичко, без да анализираш или много да го мислиш. После избери един балон и го превърни в кратък диалог между две части от теб. Диалог между онази част, която се страхува, и онази, която утешава.

Ако пък е умора или апатия, избери задача, която изисква по-малко емоция и повече присъствие, като например редакция на нещо вече написано, подреждане на стари идеи по теми, намиране на две по-силни изречения в стар текст. Така не се отказваш от творчеството, а сменяш скоростта. Смяната на скоростта е динамика, а динамиката е онова, което задвижва креативността.

Ако е радост (знам, че всички умеем да се справим с радостта, но тя често ни разсейва), използвай я за игра и експерименти. Опитай брейнсторминг на 20 абсурдни идеи, 10 заглавия за бъдещи текстове, импровизация на музикален инструмент или глас без никаква цел, освен удоволствие. Радостта е идеално гориво за количество, от което после ще подбираш.

Настроението ти е глас, който иска да бъде чут и може да работи за теб, ако му дадеш конкретна форма. Може да си представиш, че вътре в теб живее енергиен барометър, който всеки ден ти предлага различена суровина, подтик, както искаш го наречи. Вместо да казваш „днес не ми е ден“, можеш да попиташ: „За какъв тип креативна работа е подходящо това настроение?“. Ако си дадеш разрешение днес да използваш каквото и да е настроение като гориво, а не като спирачка, каква би била първата, съвсем малка форма, в която би го превърнал/а?